Произход на легендата за Кубрат и синовете му

10.12.2011 22:37

        Разказват, че на смъртният си одър Кубрат* повикал синовете си, за да им каже нещо важно. Потомците на великият владетел се наредили около баща си и зачакали да чуят последния му съвет. Старият княз им показал сноп стрели и призовал  своите наследници да ги счупят. Колкото и усърдно да се опитвали да изпълнят заръката на никого от синовете това не се отдало. Тогава Кубрат развързал снопа и започнал за чупи стрелите една по една. После вдигнал поглед към младите български благородници и им казал – Докато сте заедно и се поддържате ще сте като този сноп стрели, никой няма да може да ви победи. Разделите ли се, ставате слаби и ще бъдете покорени лесно от всеки враг, знайте, че силата се крепи на единството!...

       Според някои хора наричащи себе си историци трябва да търсим произхода на тази легенда сред народите на Средна Азия – монголци и тюрки. Това разбира се е нелепо защото почти идентично предание е било известно в Европа още в Античността. От Плутарх знаем, че владетелят на царските скити – Скилур имал много синове. Предчувствайки смъртта си той ги повикал при себе си. Когато всички пристигнали Скилур им наредил да счупят сноп стрели. Разбира се въпреки усилените опити това не се отдало дори на най-силния. Тогава старият цар рекъл- Бъдете като този сноп стрели – винаги заедно, така никой няма да е ви пречупи!

    
                                 
Скилур - http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Skilur_moneta_.JPG

                           

        Скилур заедно с един от синовете си 
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/ru/9/9b/Skilur.jpg
 

         Разликата в двете легенди е в имената на владетелите, а и във времето на описаните истории. Кубрат е живял през VII-ми век, а разказът на Плутарх засяга събития от II-ри век преди Христа, то.е.около 800 години по-рано. Какво е обаче общото между народът на Скилур и старите българи?

        Скилур е бил господар на царските скити- голям и могъщ народ, който според Херодот, Страбон и др. е обитавал Черноморските степи. Тези хора са били горди и войнствени, всички околни народи са им били подчинени. Известно е, че като защитни съоръжения са правели земни валове ( като старите българи). Когато побеждавали враг отрязвали главата му, позлатявали черепа от вътре и го превръщали в ритуална чаша, от която по време на тържества пиели вино ( тъй както е правел княз Крум с превърнатият в чаша череп на Никифор Геник).

При погребения царските скити жертвали коне ( както правят старите българи поне до IX-ти век). Археологическите проучвания показват, че царските скити са практикували изкуствената черепна деформация ( типична за старите българи и практикувана в Черноморските степи и Тракия от най-дълбока древност). Основното оръжие на царските скити е кривият рефлексен лък, познат на тракийските племена и разбира се на старите българи. Най-разпространеният тип връх на стрела е бил с триъгълно сечение (също както при траките и старите българи)...

        Учените се опитват усилено да внушат, че скитите мистериозно са се изпарили в небитието и са направили място за други народи. Това е пълна глупост. Изобщо не се наблюдава отслабване на скитското общество, напротив, с течение на времето то има стремително развитие. Макар да са известни като номади скитите са имали градове, чието местонахождение обаче се е пазило в тайна, за да се избегнат грабителските нападения на гърците. Поне от III-ти век преди Христа се започва изграждането на крепости с каменни стени, чиято дебелина е стигала до осем метра ( А.Mongarit, Archaeology of USSR). Къщите са се правели от дърво и са се украсявали с изкусна дърворезба. Пътища е имало дори в блатистите региони, изполвали са се дървени трупи за настилка. Търговията е била добре развита, благодарение на огромната житница в Черноморските степи зърно е било изнасяно дори и за Гърция.

       Днес е наложено вярването, че хуните са причината за упадъка на скитите, това обаче е безсрамна лъжа защото самите хуни са били част от този етнос.Скитите не са били унищожавани от никого, сменяли са се само доминиращите племена. През V-ти век настава апогея на скитското общество. Създадена е империя простираща се от Рейн до Китай и от Северно до Черно море – царството на Атила, когото Приск нарича... царски скит.  Да, Атила, Ирник и техните наследници не са никой друг, а старите господари на Скития. Няма хунско нашествие през IV-ти век, това е лъжа. През II-ри век в “ География“ III-5 Клавдий Птолемей споменава хуните като местен народ и ги локализира точно в земите на царските скити. Затова не е учудващо, че хуните пракитикуват изкуствената черепна деформация, бръснат главите си и оставят кика като траките, имат гробници, чийто прототип е от Черноморските степи, жертват коне като траките и също както и гетите са конни стреци, основното оръжие е кривият рефлексен лък.

        Трябва да се знае и това, че хунските лични имена Балас, Горд, Берик, Стурак, Атила, Акум са сродни на тракийските Балей, Гордий, Бергай, Зурак, Атис, Акам....

 

При различни бедствия и войни тракийските племена са прекосявали Дунава и са търсели убежище при своите роднини скитите*. С помощта на същите тези скити траките успяват да извоюват своята независимост през VII-ми век. Това става защото всички сродни племена се спояват в един здрав, братски съюз и по този начин създават държава способна да се противопостави успешно дори на силен и добре организиран противник каквато е била Източната Римска Империя. Дунавска България оцелява защото владетелите й са следвали завета на дедите ни – търсели са сближение и приятелство с роднините си. Това е също нашият шанс да оцелеем, трябва да търсим приятелството на своите роднини и съседи, да им покажем чистото си сърце и заедно да се борим за едно по-добро бъдеще!

 

* По-правилно е да се каже Кроват, но тъй както повечето хора познават този български владетел като Кубрат (вариант наложен от школата на Златарски) съм използвал това име.

 

** Дион Касий свидетелства за това, че северните траки са всъщност клон на скитите. От друга страна в творбата си “Етника” Стефан Византийски определя скитите като тракийски народ, а векове преди тези автори Страбон обяснява, че в дълбока древност гърците са наричали с името скити всички свои северни съседи, т.е. включително и траките. Страбон дава и превод на думата скити, той пояснява, че тя е равностойна на гръцката номад – скитащ. Виждаме, че скити изначава скитащи ( както отдавна отбеляза Ганчо Ценов).

източник